13 
Ъдъ 
вЪт- 
ико- 
зето 
май- 
“ста; 
ние, 
"рНИ 
ТВвИи- 
апа- 
въ 
атъ 
НИЯ 
тата 
но- 
НнцИи 
см 
рни 
по- 
ър- 
Ето 
кло 
"Що 
му 
Ни 
-- Не обичате ли, ваше височество, да 
се съблЪчете сега? -- попитаха лъжчитБ. --- 
Тъй ние ще ви прБмЪримъ дрехитБ пръдъ 
това голЪмо огледало. 
Царьтъ съблЪче всичкитБ си дрехи, а 
лъжцитТБ се. пръструваха, че му обличатъ по- 
ОТтдЪлно всичкитБ части на облБклото. А царя 
се въртБше пръдъ огледалото на всички 
страни. 
-- Ахъ, колко прилича това за ваше ве- 
личество! Какъ чудесно ви прилЪпна! -- ви- 
каха всички. --- Какви украшения, какви цвъЪ- 
тове ! Това облъЪкло е възхитително ! 
-- Балдахинътъ, подъ който негово ве- 
личество ще върви въ шестяинето е вече при 
вратата, -- съобщи върховниятъ церемони- 
майсторъ. 
-- Азъ съмъ готовъ! -- каза царътъ. -- 
ДобрБ ми стоятъ, на-ли? -- И той още вед- 
нъжъ се обърна пръдъ огледалото. Искаше 
му се на всички да покаже, колко внимателно 
разглежда новитБ си дрехи. 
ПридворнитБ, които щБха да носятъ по- 
литЪ на мантията, се наведоха, като че ги 
дигатъ отъ пода, и послЪ тръгнаха слбъдъ 
царя съ важенъ видъ, като се пръструваха че 
държатъ нЪщо въ рж»цБтБ си; ТБ се не ос- 
мЪляваха да кажатъ, че нищо не видятъ. 
По тоя начинъ царътъ вървЪъше подъ 
великолЪпенъ балдахинъ, и цЪлиятъ народъ